Пирин планина

из "Алпийските стени в България" на Цанко Бангиев и "Алпийски обекти в България" на Венелин Петров и Емануил Деянов

Пирин планина се издига в Югозападна България. Заема пространството между реките Места и Струма. Започва от Седловината Предел (1295) и в посока от северозапад към югоизток достига до Парилската седловина на юг, която я разделя от Славянка планина (Алиботуш). Пирин планина е дълга около 70 километра и широка около 40 километра. По средна височина над морското равнище тя е най-високата планина на Балканския полуостров.

Красотата и величието на планината са действували винаги върху заобикалящото я население. Най-старото й име е Орбелос (Орбелус). С това име някога са се наричали и планините Осогово и Беласица. Славяните са я нарекли Юденица — Самодивска планина. Едва през 19 в. се появява днешното й име Пирин (наричана от народа още Перин или Перим), което се свързва според нашите историци, с името на древния славянски бог Перун, който вероятно е имал калище някъде из планината.

Подобно на Рила и Пирин планина е заобиколена не само от дълбоки долини, но и от обширни котловини. Издигането й е станало на етапи, за което свидетелствуват няколкото заравнености по склоновете й. Пирин планина представлява част от Рило-родопския масив и поради това твърде много прилича по своя геоложки строеж на Рила и Родопите. Скалният състав на планината е много разнообразен. Преобладаваща и основна скална маса е гранитът, а кристалинните скали — гнайси, разни шисти, мрамори и др., са по-върхни пластове.

През ледниково време Пирин е бил заледен. Снежната му линия е била около 100 метра по-висока от тази на Рила. Действието на ледените маси е допринесло за оформяването на днешния релеф на планината — стръмни заострени била, дълбоки и стръмни стъпаловидни долини с циркуси в горните си части, покрити с моренни материали и езера.

Пирин се разделя на три големи дяла: северен, среден и южен. Обикновено тия дялове се именуват с имената на най-високите върхове.

Северен Пирин започва от седловината Предел (1295) и обхваща най-високата част на планината. Той свършва до Тодорова поляна на изток от Бойков връх (2340). В миналото, а и сега тази част на планината се нарича същински Пирин и високият Пирин. Този дял е най-посещаван и известен. Той заема процентно най-голяма повърхност и се издига почти отвесно нагоре с острото си назъбено и с изшилени скалисти върхове било, от което се спускат силно наклонени и в по-голямата си част лавиноопасни склонове. Северен Пирин е необикновено стръмен и трудно проходим. Той се отличава рязко от останалите дялове на планината. Земеповърхните форми на този дял са много рязко очертани и са твърде разнообразни. Тук са най-високите върхове на планината: Вихрен (2915), Кутелът (2908), Бански Суходол (2884), Баюва дупка (2820) и още десетки върхове над 2500 метра, извишаващи се над тесни скалисти гребени, дълбоки циркуси, сипеи, езера, преспи и хубави иглолистни гори. Характерни за тази част на Пирин са неговите повърхностни мраморни (варовикови) пластове. Главното било е остро и на места тясно. На него всъщност се намират най-високите върхове на планината. На изток и североизток от него се отделят къси и остри почти с отвесни склонове странични била (Котешкият чал, Бански Суходол и др.). Стръмните, почти отвесно спускащи се няколкостотин метра в пропастите склонове на върховете, билата и ридовете от този дял се белеят отдалече, светят на слънцето и придават особен чар на планината.

Долината на река Бъндерица и срещуположната й Блахинска река се явяват като геоложка граница на Северен Пирин и го делят в това отношение на северен — мраморен (варовит), дял и южен — гранитен, дял. Едрозърнестият гранит е основната скална маса на Северен Пирин, над която е разположен мраморът, а в периферията на планината — кристалинните шисти. От мрамора са изградени билните части на в. Вихрен. Този строеж на планината продължава и на север зад Даутов връх и е характерен и за билните разклонения на Пирин, които се насочват към Разложката котловина. Части от тези мрамори са останали по високите части на Синаница след Георгийца.

Тази геоложка особеност на Северен Пирин се вижда ясно при някои склонове. Поради това геоложко различие и във връзка с четвъртичното заледяване северният (мраморен) дял е с резки пресечени и заострени форми, с отвесни стени и дълбоки пропасти, отличаващи се със своя кар-стов характер — безводни циркуси (въртопи). Има само няколко езерца, а всички останали езера на Пирин са в южния, гранитния дял на Северен Пирин. Мраморният дял на Пирин е величествен, грандиозен, страховит и с типични карстови явления. Той е най-интересната алпийска част на планината. Голямото разнообразие на геоморфоложки форми в мраморния дял на Пирин е причина тази част на планината да е най-лавиноопасна.

Среден Пирин е включен между Тодорова поляна и седловината Попови ливади (Папазчаир, Преслопа) и служи за връзка между Северен и Южен Пирин. В този дял се губи алпийският характер на планината. Скалният му състав е гранит, кристалинни шисти и отчасти мрамор в южните краища. Най-висок връх е Ореляк (2098).

Южен Пирин се простира от седловината Попови ливади до Парилската седловина на юг. Изграден е от гранит и кристалинни шисти в периферията на планината. Той е най-ниският дял на Пирин и е безлесен.

Пирин е прорязан от много речни долини, които в повечето случаи водят началото си от дълбоко задълбани циркуси.

Дивни творения на пиринската природа са „Очите на Пирин" - чудно пленителните му езера, които се намират в гранитния дял. В тази част на Пирин има общо 160 постоянни езера. Освен тях има още около 35 временни езерца и над 110 някогашни, сега вече загладени езера. Най-високо пиринско езеро е Горното Газейско езеро на височина 2680 метра, а най-голямо е Поповото езеро (Папаз гьол), което е дълго над 500 метра, дълбоко над 20 метра. Други големи и известни езера са Пременените, Валявишките, Тевното езеро, Василашките, Бъндеришките, Синанишките, Влахинските и други.

Флората на Пирин е интересна и най-ценното й богатство са иглолистните гори от бяла и черна мура. Те достигат до 1800—1900 м. н. в. в зависимост от изложението им. Над тях расте клек. Повечето от високопланинските била са планински пасища. На север от Бъндеришката долина по североизточните варовикови части около върховете Вихрен (Казана и Джамджиевите скали), Кутела, Баюва дупка и Стълбите в Разложки Суходол расте рядкото алпийско цвете еделвайс.

Гъстата зелесеност на Пирин е позволила и до днес да се запази нейната богата и разнообразна фауна.

Недрата на планината са богати с множество подземни богатства — каменни въглища в периферията й, железни, манганови, медни руди и други полезни изкопаеми. Разработени са много кариери. Особено ценно е експлоатирането на мрамора. Из варовиковите части на планината има карстови извори, пещери, а околовръст в подножията й извират топли минерални извори.

В нашите народни песни Пирин е възпята като легендарна хайдушка планина. Голямо е историческото й значение за нашето възраждане и за нашето национално освобождение. Пирин е бил закрилник на борците за народна свобода. В него са намирали подслон хайдути, комити и партизани. Из гъстите гори на планината са бродили легендарни войводи, като Гоце Делчев и Яне Сандански („Пиринския цар"), Димо х. Димов, Тодор Паница, Павел Делирадев и още много др., които са се борили за освобождението на македонския народ от тежкото турско иго. В нелегална печатница в планината е работил Пейо Яворов.

Пирин е мъчно проходима планина. Във всички долини има удобни пътища, а в планината пътеки, които прехвърлят високите хребети. От високите върхове на планината се откриват чудни гледки във всички посоки на Балканския полуостров. В Пирин има построени редица хижи и няколко високопланински алпийски заслона, който улесняват извънредно много пребиваването в планината и изкачването на високите части.

Въпреки трудния и опасен терен зиме Пирин привлича много скиори и планинари.

По пирамидалните върхове на Пирин и тесните му скалисти била и хребети планинарите намират отлични условия за алпинизъм.

Алпийски турове (маршрути)

В Пирин са известни много алпийски обекти, по които са прекарани множество маршрути. Те са съсредоточени във:

1. Района на вр. Пирин. Това е крайната северна точка на планината.

2. Района на х. Яворов. Включва маршрутите, трасирани по стените на Даутов връх, Стъпалата, Каменитица и Разложки Суходол.

3. Района на Карстовото било. Включва маршрути, прокарани по стените на Кончето, Църномогилски чал и вр. Вихрен.

4. Района на х. Вихрен. Включва маршрути, трасирани по стените на Хвойнати връх, Спаногюлски, Бъндеришки, Башлийски и Василашки чукар.

5. Района на вр. Синаница. Включва маршрути по стените на вр. Георгийца, Момин връх и Сипаница.

6. Района на з. Тевно езеро — х. Демяница. Включва маршрути по стените на върховете Каменица, Дженгал и Стражите.

В планината преобладава западно и югозападно движение на въздушните маси. Високопланинският пояс се характеризира с ниски температури, голяма облачност и валежи, малка годишна температурна амплитуда, дебела снежна покривка през зимата, висока слънчева радиация и относителна влажност на въздуха.

През зимата снежната покривка е най-дебела през месеците февруари и март. Под влияние на западните и югозападните ветрове по северните склонове се натрупват значителни количества сняг, които създават реална лавинна опасност. Повечето от образувалите се снежни козирки са надвесени на север и североизток.

Лятото е краткотрайно и хладно. Не са редки случаите на внезапни застудявания. Понякога дори през месец август вали сняг, който покрива високите части на планината.

КАРТА

Кликни за реални размери (2.5 Мb !!!)
Картата е голяма - зареждането й ще отнеме време

 

© 2002-2004 EXTREMNO.COM Всички права запазени