Рила планина

Из "Алпийски обекти в България" на Венелин Петров и Емануил Деянов

Най-високата планина у нас и на Балканския полуостров е разположена в югозападната част на България. Границите й са: на запад — поречието на р. Струма; на юг — р. Градевска, седловината Предел; на изток — долината на р. Места, Аврамовата седловина, р. Банска, Юндола и р. Яденица; на север — Долно-банското поле, Боровецката седловина, р. Джерман и Станкедимитровското поле.

Името Рила е славянско и произхожда от Рула — водна планина. То отговаря напълно на характера на планината. В кея има повече от 150 езера, от които водят началото си много реки и потоци.

Рила е изградена в по-голямата си част от масивни и кристалинни скали, от които най-често се срещат кристалинните шисти във всичките им разновидности. От масивните скали най-разпространени са гранитите. Мрамори се срещат изключително рядко.

Релефът на планината се е оформил под влияние на заледяването през плейстоцена. Тогава са се формирали големите циркуси, в които днес са разположени повечето езера.
През този период са се моделирали и големите У-образни долини, моренните материали и праговете в някои долини.

В по-ниските части на планината растат широколистни гори, а в по-високите — иглолистни.
Над 1500 м височина се среща нискостеблен клек, който в някои райони заема обширни труднопроходими площи. По-високо от клека расте алпийската трева, която се среща по всички върхове и била на Рила.

Климатът на планината се определя от континенталния и преходносредиземноморския климат.
Средната лятна температура, отчитана на вр. Мусала, е 5,4 °С, (през август), а зимната - 11,6 °С (през февруари). Движението на интензивните въздушни маси във високите части на планината най-често е от югозапад и запад. Сравнително по-умерени са северозападните и североизточните ветрове. През зимата по ръбовете и върховете се образуват снежни козирки, най-често наклонени в североизточна и северна посока. По северните склонове под влияние на ветровете се натрупват значителни количества сняг, които се задържат до късна пролет.

В географско отношение Рила се дели на четири дяла: Източна, Средна, Северозападна и Югозападна. Обектите за алпинизъм са разположени в Източна и Северозападна Рила.

Рила е планината, в която са осъществени първите алпийски изкачвания в нашата страна. През 1923 г. е извършено първото зимно изкачване на Мусала от групата на Павел Делирадев, което за това време е било истински героизъм. Със създаването на ЮТС през 1927 г. и БАК през 1934 г. започва постепенно опознаване на високите части на планината. Първоначално е съществувал стремежът към изкачване на всички високи върхове, а по-късно, с развитието на алпинизма, започват изкачванията на ръбовете и стените в Рила. През лятото на 1926 г. Михаил Кръшняк, Нанчо Начев и Любен Георгиев преминават за първи път най-източните върхове от Мальовишкия дял — от вр. Попова капа до Елени (Еленин) връх. Този поход е бил еднодневен с изходен пункт с. Говедарци. През 1928 г. съшият маршрут е преминат при зимни условия със ски от Васил Радев и Иван Иванов, които извършват първия ски-поход в този район.

Благодарение на своите природни дадености Мальовишкият дял на Рила за кратко време става център на българския алпинизъм.

През 1952 г. с цел да се създадат по-добри условия за развитието на алпинизма в нашата страна е основан Централен алпийски лагер (ЦАЛ) на Мальовица (по-късно е прекръстен на ЦПШ – Централна Планинска Школа). Лагерът става център за подготовка на инструктори и разрядници по алпинизъм.

През този период започва ускорено овладяване на алпийските стени в Мальовишкия дял на Рила. Първоначално те се преминават по най-уязвимите части, а след това започва прокарването на все по-трудни маршрути. Днес почти всички възможности за осъществяване на премиерни изкачвания са изчерпани, но в замяна на това притежаваме едно истинско богатство от разнообразни, интересни и красиви алпийски маршрути.

Подходите до стените са сравнително къси и през лятото се осъществяват без особени трудности. Почти към всички алпийски обекти има туристически пътеки, повечето от които са маркирани. През зимния сезон подстъпите към тях в по-голямата си част са лавиноопасни (Двуглав, Дяволските игли, Ловница, Камилата, Мальовица и др.). Това налага подходите към стените през зимата да се правят с нужното внимание и предпазливост.

Днес любителите на алпинизма, желаещи да катерят в Рила, са облекчени от хижите и заслоните, построени в различните й части. В тази планина са построени 26 хижи и 4 заслона (към 1986 г.).

Карта

Кликни за реални размери (1.1 Мb !!!)
Картата е голяма - зареждането й ще отнеме време