Мaльовишкият дял на Рила планина

из "Алпийските стени в България" на Цанко Бангиев
В материала са използвани снимки на Димитър Димитров

Той е част от Северозападна Рила. Често се нарича още Купено-Мальовишки или Мальовишко-Прекорешки. Този дял е единственият дял на Рила планина, който по своя орографски характер прилича на южната част на Централния Пирин. Красивата верига от остри върхове, които се намират по главното било на планината, която започва североизточно от Лопушки връх и се простира дъгообразно на запад до връх Мальовица, заедно с циркусните образувания от север и стръмно, на места отвесно спускащите се южни склонове на върховете придават на тази част на планината напълно алпийски облик. Билото на Мальовишкия дял е най-мъчно достъпното било в Рила.

Мальовишкият дял и специално основата на върховете му са изградени от гранит с пегматитови жили, а в горните части и от кристалинни шисти. Наклонът на пластовете е 10—15° на югозапад. Тази е една от причините върховете да са така силно еродирани, че северните им страни да образуват неколкостотин метрови отвесни стени, а югозападните им склонове да са обикновено затревени, наклонени равнища. Целият дял е силно разрушен — огромни скални маси и блокажи лежат в подножието на върховете. Тези скалисти върхове и циркуси със стръмни, почти отвесни склонове придават на Мальовишкия дял алпийски характер и рязко го отличават от останалите части на планината.

Този дял заема най-голямо пространство в Северозападна Рила, а по средна височина е най-висок в сравнение с останалите й дялове. Околовръстната му граница е образувана от река Леви Искър, седловината Кобилино бранище, Сухоезерски поток, реките Рилска, Елешница, Урдина и Черни Искър до водослива й с Леви Искър.

Билото на Мальовишкия дял започва над селата Мала Църква и Маджаре, Самоковско, и се простира от североизток към югозапад до стръмната дълбока долина на река Елешница. Има форма на скалиста дъга с приблизителна дължина около 25 км. В началото на билото е ниският красив връх Средонос. След него е в. Будачица (2473), наричан още Будачки камък, на запад от който са върховете Малък (2398) и Голям Мечит (2476). Между тях криволичи недовършеното изоставено шосе от с. Говарци за Рилския манастир.

На запад от Мечитите има няколко възвишения, които и сега местното население нарича Лопушки върхове. Зад тях се издига красив връх, приличащ на някогашните попови капи, откъдето е получил и името си Попова шапка (2699). Някои го наричат Лопушки връх, като имат предвид Лопушките езера на север от него и водещата от тях началото си река Лопушница. За правилното име и място на този връх съществува спор в нашата планинарска литература. Според нашите най-стари живи планинари, които са и най-ранните организирани посетители на този дял, винаги този връх се е наричал и от местното население Попова шапка, като се е имал предвид характерният вид на върха. На запад от Попова шапка е именованият в миналото връх Прекорек, понастоящем Лопушки връх (2710), южно под който над Сухото езеро е връх Малка попова шапка. Напоследък противоречията относно местата и имената на върховете Попова шапка и Лопушки връх почти изчезнаха. В нашите планинарски среди, което в случая е от значение, се затвърди становището, че на север от седловината Кобилино бранище и на запад от Мечитите е в. Попова шапка (2699), а още по на запад от този връх, североизточно от Страшното езеро, е Лопушки връх (2710). От този връх започва остро, чудновато назъбено било, което се извишава над околните циркуси и долината на Рилската река, наричано най-често, макар и неправилно, със старото общо име Рупите.

От Лопушки връх на запад се простира скалиста дъга, дълга около 3,5 км, която завършва с Еленин връх и Мальовица. Докато в. Мальовица и южният от него Еленин връх са много отдавна известни, останалите върхове, най-вече разположените на североизток от тях до Лопушки връх до неотдавна бяха почти неизвестни, непроучени и наричани с най-старите им общи имена Рупите, Прекорек или Купените (Купни) — така както ги е знаело и наричало местното население.

Началото на организираните планинарски излизания из този дял поставят членовете на юношеското туристическо дружество „Рила" в гр. Самоков през 1921 — 1922 год., след създаването на Юношеския туристически съюз. На 12 юли 1926 г. група туристи — Михаил Кръшняк, Нанчо Нанчев и Любен Георгиев, предприемат първото билно преминаване на най-източните върхове на Мальовишкия дял, тогава наричани Рупи. Групата е тръгнала в 2 часа след полунощ от село Говедарци и стигнала в 16,30 часа връхната точка на Еленин връх. Две години по късно, през пролетта на 1928 г., туристите Васил Радев и Иван Иванов извършват първото преминаване на Рупите със ски от Л опушни връх до малкия циркус, образуван между върховете Камилата, Ловница, Злия зъб и Орловец, където сега е заслонът „БАК". След това посещаването на този дял започва постепенно да се увеличава. През месец март 1935 г. членовете на БАК Никола Миронски, д-р Любен Телчаро, Михаил Кръшняк, Божидар Стоичков, Итко Кочев, Любен Генчев-Писеца, Георги Константинов-Черновръшки, Ивайло Владигеров, Владимир Загоров, Йордан Йорданов, Е. Йорданова и Ем. Параско предприемат и осъществяват първото масово преминаване на Рупите при зимни условия, на някои от които започват вече да се поставят имена.

Нашите планинари, които проучиха обстойно Мальовишкия дял, отхвърлиха неопределеното и общо наименование на източните върхове Рупи или Купени (Купни), и го замениха с точни имена. С общото име Рупи сега се наричат големите дупки на север под самите върхове в източната част на Мальовишкия дял, което фактически отговаря на терена, тъй като „рупа", “ропа" (хоруба) означава дупка, нещо много нагънато, хаотично, и е етимологично вярно,

От Лопушки връх от североизток към югозапад и запад се редят най-красивите върхове на Мальовишкия дял. Непосредствено след Лопушкия връх се издигат три последователни върха Купените (Купните), наричани, още с личните си имена Портата, Малък Купен, Среден Купен и Голям Купен (2700), който е и най-високият от тях. След това следва в. Ловница (2570), от който чрез Ловнишкия превал се отделя в. Камилата (2550). Този връх всъщност е началото на хребета, който започва от Ловнишки превал и се спуска на северозапад до Черната скала (наричан от някои Студеното крило), откъдето продължава на север между Мальовишката река и Преките реки, известен с името Ръждавица, стигащ до местността Плана.

На югозапад от м. Ловница е в. Злият зъб (2650), разделени от превала Злия прелез. От Злия зъб на юг се спуска скалист ръб, на който се оформят две миниатюрни връхчета с отвесни стени — Дяволските игли (2580). Също от Злия зъб на юг се отделя и друг скалист ръб, който оформя Двуглавия връх (2605), до западната страна на който е залепен скалистият в. Иглата (2575). На запад от Злия зъб се редят гордо издигащият се красив в. Орловец (2650), скалистият ръб Петлите, след който в южната билна гънка е Еленин връх (2652), пресечен от отвесна стена, под която на юг продължава губещ се в боровата гора скалист рът. На север от Еленин връх, следващата билна гънка се заема от първенеца на този дял — в. Мальовица (2735). Отделени чрез Мальовишкия превал, на север от върха се снишават върховете Орлето (2694) и Малка Мальовица (2698), срещу които на северозапад са Ушите (2560). На север от тях между Мальовишката и Урдината долина продължава хребетът Калбурът.

Западно от в. Мальовица главното било на този дял придобива по-закръглен вид, характерен за рилските била. Западната страна на в. Мальовица се значително снишава в растлан тревист гръб, след което билото постепенно, но продължително се издига. На юг към широката долина на Рилската река се отделя Дългият рид, който стръмно се спуска и завършва над Рилския манастир. След това отклонение западно на главното било се издига Додов връх (2597), наричан още Друшлевишки от името на извиращите южно под него реки Малка и Голяма Друшлевица. Билото на Мальовишкия дял завършва с Върли връх (2595), издигащ се на запад от седловината Конопище, при завоя на р. Елешница, към където тя напуска Малко пазар дере. Западните склонове на Върли връх се спускат стръмно към урвестата долина на Елешница. На юг от този връх, между Друшлевица и Елешница, е рътът Карабунар, в. Баучер (2166) и Равна, откъдето тази най-югозападна издънка от Мальовишкото било се снишава и завършва при водослива на Елешница в река Рила.

Мальовишкото било започва като страничен рът до връх Попова шапка, откъдето до Додов връх е вододел между Беломорския и Черноморския басейн, а от Додов връх попада изцяло в поречието на река Струма.

Северните склонове на Мальовишкия дял са сравнително по-дълги и полегати от южните. Те са преработени от някогашните ледници, а в дълбоките им циркуси са разположени множество езера, от които водят началото си едноименни реки — десни притоци на р. Черни Искър.

На север от в. Будачица извира Юрушка река, която при Доспей махала се влива в Черни Искър. В дълбокия скалист циркус на север от в. Попова шапка е Лопушкото езеро, от което започва р. Голяма Лопушница. Под него е Малкото лопушко езеро, а още по-надолу се намират три малки езера, които често пресъхват. На изток от циркуса също от северните склонове на в. Попова шапка извира р. Малка Лопушница, която се влива в Голяма Лопушница в местността Надарица, откъдето се образува р. Лопушница. От езерата, разпръснати из циркусите на Рупите, водят началото си Източна, Средна и Западна пряка река, който образуват Пряка река. Те започват от шестте Купенски, наричани още Прякоречки езера, понеже са разположени в поречията на Преките реки. Повечето от тия езера получиха собствени имена. Средна пряка река започва от заобиколеното в клек красиво Свинско езеро. Останалите пет езера спадат към поречието на Западна пряка река. Най-високото и най-голямото от тях, северозападно под Купените, е Страшното езеро, наричано така, въпреки че е едно от най-красивите езера в този дял. При хубаво време в тъмните му зелено-сини води се оглеждат зъберите на Купените. Правдивото наименование на езерото може да се разбере само когато силният планински вятър развълнува водите му, издига високи вълни, които, разбиващи се с ярост в твърдите скали, тресат от дъно земята. На север от в. Ловница е Минералното езеро, а под него на запад е Ръждавишкото.

Едни от най-красивите езера в този дял са деветте Мальовишки езера, разделени в три отделни групи терасовидно из Мальовишката долина. Северно от връх Камилата са трите Маломальовишки езера. В дъното на Мальовишката долина във висок циркус са трите Еленини езера. В голямото — огледалото на Орловец, се оглежда гиздавият планински хубавец. Под североизточната стена на в. Мальовица, западно от върховете Малка Мальовица и Орлето и източно от Ушите, в малък циркус се гушат останалите три езера за които се запази старото общо име Мальовишките езера. От тия езера започват пенливи планински потоци и образуват река Мальовица.

Между върховете Мальовица, Додов и Дамга в обширен циркус са осемте Урдини езера, даващи началото на един от най-големите притоци на Черни Искър Урдина река.

Южните склонове на върховете от Мальовишкия дял са сравнително безводни, къси и стръмно се спускат към долината на Рилската река. Между южните склонове на върховете Попова шапка и Лопушки, северозападно над връх Малка попова шапка, са трите Попови езера, Под тях тече Сухоезерският поток, който събира водите си от мочурищата на Кобилино бранище и се влива в красивото Сухо езеро, което се изтича подземно в Рилската река при Партизанска поляна.

На запад от връх Ловница до Еленин връх дълбоко в южните склонове на върховете от Мальовишкия дял се врязват множество улеи, които в миналото се назоваваха с общото име Злите потоци. Те се спускат стръмно и на места отвесно, към долината на Рилската река. Само който е бродил по тия склонове, оправдава наименованието им. Трудно е преминаването на тези скалисти улеи, особено през есента, зимата и пролетта, когато са заснежени или по тях се спускат с грохот и оглушителен шум падащи лавини или води, които влачат със себе си големи камъни, отскачащи с трясък от праг на праг. Още по-коварни са тия улеи, когато снегът започва да изчезва и водите намаляват. Тогава тишината на планинския свят се нарушава от канонадите на каменопадите, които са често явление за тези места.

На по-големите и характерни улеи на Злите потоци постепенно бяха поставени имена. Най-източният улей, който се спуска от южната страна между върховете Ловница и Злия зъб към Партизанска поляна, се нарича Белият улей (Белият улук), а превалът, от който започва улеят— Злият прелез. Улеят, който започва от югоизточната страна на Злия зъб под естественото скално образувание Халката (Прозореца) и най-стръмно се спуска към Партизанска поляна между Дяволските игли и Двуглав, се нарича Дяволският улей (Дяволският улук). Спускането и изкачването по-него трябва да става само с помощта на въже. На места улеят образува скалисти падове. При преминаване по него трябва да се избират подходящи атмосферни условия, за да се избегне опасността от каменопади. На запад от този улей
е Синият улей (Синият улук, Синият андък). Той започва от превала помежду Злия зъб и Орловец и се спуска между западните склонове на Двуглав, отвесната западна стена на Иглата и стръмните южни склонове на Орловец. На запад от Синия улей, към Еленин връх, южните склонове са прорязани от множество по-малки безименни улейчета, които се наричат със старото общо име 3лите потоци. Те са почти безводни.

Между скалистия ръб, който продължава от южната стена на Еленин връх, губещ се в боровата гора, и Дългия рид е Очово дере, където тече едноименна река. На запад от Дългия рид от южните склонове на Додов връх извират реките Малка и Голя м а Друшлевица, които образуват река Друшлевица — десен приток на Рилската река, в която се влива при Рилския манастир. Най-западната река в Мальовишкия дял е Елешница, която извира от Конопището при Малко пазар дере, тече на юг в стръмна урвеста долина между върховете Калин и Върли и се влива под Манастирския пчелин в Рилската река. Приток на Елешница е потокът, който води началото си от Карабунар.

Мальовишкият дял е единственото място в Рила, което предлага на алпинистите най-подходящи зимни и летни условия за алпинизъм. От всички рилски върхове най-много привличат вниманието на планинарите и алпинистите гигантските зъбери на този дял, зад които се крият девет циркуса с отвесно издигащи се стени. Алпийските гиганти на този дял до късно през пролетта, покрити със сняг, са чудно красиви, през лятото, окъпани обилно от слънцето, забиват челата си стремглаво в небесата, а през есента, обвити в-гъсти мъгли, стават загадъчни и интересни. През зимата тези върхове са по-величествени, блестят на слънцето в своята белоснежна обвивка красиви и опасни, достъпни само за най-смелите.

В Малъовишката долина между хребетите Ръждавица и Калбура е една от най-старите хижи у нас. Построена през 1934 година на левия бряг на река Мальовица, под в. Малка Мальовица, между Куклата и Черната скала, хижа „Мальовица" (2050 метра надморска височина) е най-удобна изходна база за изкачвания в този дял. В малкото циркусче между върховете Камилата, Ловница, Злия зъб и Орловец ентусиазирани членове на Българския алпийски клуб след освещаването на хижа „Мальовица", построяват импровизиран каменен заслон БАК" (2500 метра надморска височина). Този заслон представлява грубо направено укритие от камъни (по-късно този заслон беше построен наново и в момента съществува малка каменна постройка с нарове). Той е единственото убежище при лошо време в този край. През зимата се навява и затрупва със сняг. Под хижа „Мальовица" на красивата Меча поляна през 1952 г. Върховният комитет за физическа култура и спорт построи първото учебно планинарско заведение у нас — Централния алпийски лагер (ЦАЛ) (по-късно прекръстен на ЦПШ – Централна Планинска Школа), в който се обучават със сложната алпийска техника и повишават своята квалификация нашите планинари.

хижа Мальовица

За посещения и изкачвания на върховете в източната част на Мальовишкия дял най-удобна база е едноименният алпийски заслон, построен на брега на Страшното езеро (2400 метра надморска височина) през 1950—1951 г, с доброволния труд на туристи и алпинисти от София и Самоков и със средства на ВКФС. На изток от заслона „Страшното езеро", под в. Голям Мечит, в местността Говедарника, на 1470 м надморска височина е хижа „Самоковска комуна", построена през 1950-1951 година от ВКФС. Тя е изходен пункт за източните части на Мальовишкия дял и Централна Рила. Намираща се в началото на една ски-писта, тази хижа е първата специална високопланинска ски-база в страната.

Най-удобен отправен пункт за излети в Мальовишкия дял е село Говедарци, разположено в живописната долина на Искровете. От с, Говедарци за 2,30 ч. се отива до хижа „Самоковска комуна", от която за няколко часа се стига до алпийските обекти на Малъовишкия дял. За 4,30 ч. по долината на Преките реки се излиза на Алпийския заслон „ Страшното езеро ". От село Говедарци до хижа „Мальовица" през местностите Овнарско или Гюлечица се отива за 5 часа.

От южната страна на Мальовишкия дял най-подходящ отправен пункт е Рилският манастир, който попада в границите на този дял. На 1 час над него е красивата Партизанска поляна с едноименен заслон (1250 метра надморска височина), който е най-удобният изходен пункт за алпийски изкачвания на върховете Двуглав, Иглата и Дяволските игли. От този заслон за 2—3 часа се стига до стените на споменатите върхове.

За посещението на този дял допринася извънредно много и хижа „Иван Вазов".

Северните стени на върховете Мальовица, Орловец, Камилата; северозападните стени на върховете Купените, Злия зъб, Малка Мальовица, Орлето; югоизточните стени на върховете Злия зъб, Еленин връх, Ушите; южните стени на Двуглавия връх и Дяволските игли и южният ръб на Иглата са най-известните алпийски обекти в цяла Рила. Някои от тях, като северната стена на Мальовица и югоизточната стена на Злия зъб, по трудност могат да се сравнят със стените на големите общоизвестни алпийски обекти, вън от нас. Въпреки че стените в Мадьовишкия дял са къси, повечето от тях са сравнително трудни и изискват голямо майсторство, за да бъдат изкачени.

Скалистият ръб Петлите, който свързва Еленин връх с Орловец, билото от Злия зъб до Лопушки връх, циркусите на Преките реки, Мальовица, Урдина река и съседните циркуси на Седемте рилски езера са интересни обекти за зимно планинарство.

Карти