> Към историята има галерия

Това е една малка история за изкачването на един от най-красивите и психарски маршрути на Ел Капитен. Местоположението на маршрута - намира се в лявата част на Ел Капитен. Движи се между Tangerine Trip и Zenyatta Mondatta.

Маршрута е поставен от Грег Чайлд и Ранди Левит, отнема девет дни на двамата да поставят 12 въжета, от които 3 са категоризирани А4+ и едно А5. Това е един от малкото маршрути на Ел Капитен, който има въже от седма категория задължително, което означава, че няма осигуровки и при евeнтуално падане се озоваваш 30м под осигуровката, или казано просто набираш 60м падане ако оплескаш нещо.

На 7 септември си появих в долината с намерение да катеря нещо на Ел Капитен - първото нещо, което направих, беше да отида до поляната под Голямата стена и да се насладя на гледката. Там срещнах Дийн Потър, който почиваше за следващото си голямо постижение. Изпихме няколко бири с Дийн докато коментирахме обстановката по стената. Аз попитах Дийн какъв план има, и той ми отговори: "Хаф Доум и Ел Капитен за един ден свободно."

Дийн отиде да спи рано, а аз продължих да се мотая из лагер четири - там срещнах моя стар приятел Ръс Митрович. Ръс е един от малкото хора, които са катерили маршрути А5 на Ел Капитен за един ден - той направи първото изкачване на Wuioming Ship Ranch за 30 часа. The Ranch беше един от най-трудните маршрути на стената допреди няколко години.

Както и да е, аз още нямах партньор и това беше добър шанс да се вържа с Ръс. На следващата сутрин ние изкатерихме няколко къси свободни маршрути, но той нямаше време за големи стени.

Тогава се появи моят приятел Джейк, той ме попита:"Имаш ли план?". Аз отговорих: "Да. Ти имаш ли инвентар и хоул баг?". Той каза "Да"! Е, ние бяхме двама човека с инвентар, свободно време и план - Lost in America 5.10R/A5.

Денят беше понеделник. Започнахме да носим вода и екипировка до основата на Ел Капитен. Хоулбаците бяха тежки - имахме 40 литра вода и около 100 килограма екипировка. След като се върнахме за втория курс с неща, видяхме Дийн високо на Free Raider прокарвайки своя път към първото свободно изкачване на две от големите стени в долината за един ден. Дийн Потър изкатери Ел Капитен и Хаф Доум свободно за 23 часа и 20 минути.

В същият ден започнахме нашето изкачване на маршрута. Джейк води първото въже, което беше А3+ - няколко френда и след това безкрайна поредица медни клеми, водеща до основата на малък винкел. Влаченето на торбите беше убийствено - ние имахме ужасно много багаж, но това са големи стени и без него си за никъде.

Аз започнах да водя второто въже. Всичко вървеше до момента, в който се опитах да поставя небесна кука в малка дупка над главата си - куката не захапа. Аз се качих по-високо на стълбите и видях, че това е дупка от счупен болт. Нямаше начин и трябваше да се дупчи. Почистих дупката от болта и сложих небесна кука. Така стигнах до площадката.
Джейк изкатери третото въже, което беше късо и не много трудно, времето летеше и трябваше да сложим хамаци и да спим.

Това беше първата нощ на Ел Капитен по този маршрут. Следващият ден започна доста интригуващо за мен - това беше първото въже от А4+/А5. Отне ми 4 часа и 60 парчета от екипировка да мина 55м, всичко беше малки медни и обикновени клеми в отварящи се цепки. Всичко беше ужасно трошливо, само люспи - усещането да поставиш небесни куки на люспи, които се местят е много особено - човек трябва да го изживее за да разбере. Бях уплашен до мозъка на костите си, защото нямаше нищо, което да може да поеме падане и за капак на всичко в основата имаше наклонена площадка, която чакаше да ме посрещне с отворени обятия и да ме изпрати в болница или...

Както и да е, в този ден минахме само две въжета. На третия ден беше другия пасаж на маршрута - седма категория без осигуровки. За капак на всичко люспи ронливи и свободно стоящи. Това въже ни спести доста време. Аз изкатерих въжето за 15 минути. Просто няма начин да се мотаеш, трябва да се местиш преди някои от стъпките или хватките да са изчезнали. Това беше едно ронливо въже със свободно стоящи камъни навсякъде. Джейк освободи хоулбаците, за да може аз да ги извлача докато той чистеше въжето. Този ден минахме две въжета.

Ние бяхме на стената от три дни, бяхме изкатерили седем въжета, а имахме още девет до върха. Започнахме да се колебаем защото водата намаляваше ужасно бързо - нямахме кой зане колко останала, а нещата не изглеждаха добре. Обърнахме багажа, сортирахме храната и водата за още три дни и си казахме:"Напред каквото ще да става."

За следващите три дни преминахме остатъка от маршрута висейки на смешно изглеждащи парчета от екипировка - основно куки, медни клеми и няколко bird beaks. Френдовете бяха почти неизползваеми, защото когато поставяш френд в отваряща се цепка той отделя люспата от стената и не държи.
След поставянето на около 30 медни клеми и милиони малки клеми и клинове ние успяхме.

На 14 септември в 21:30 ние бяхме на върха на Ел Капитен. След шест дни и ужасно много страх бяхме там, още една мечта на големия дувар е реалност. Сега съм вкъщи, планирайки моето следващо пътуване по долината, ровейки из книгите за следващия маршрут.

С голяма благодарност за материалната подкрепа на Metolius, FiveTen и Patagonia, които ми помогнаха да направя моите мечти реалност,

Поздрави
Иво Нинов
Германеца

> Към историята има галерия