СПИСАНИЕ "КИНО"

(Брой 4 / 2006)

 

Духовно познание в документ, в образ, в звук

 "ПО ОСОБЕНО ЖЕСТОК НАЧИН"

 

Искра Димитрова, д-р на изкуствознанието © 

 

Шоково въздействащ документален филм. От него не можеш да се скриеш, ако си живял социализма. Ако си търсил себе си и в неговото време, и след краха му. Но и не само. "По особено жесток начин" поразява с неочакваната метаморфоза на документален портрет на жив човек, наш съвременник, в образ с художествен мащаб и с художествени измерения едва ли не от антична трагедия. Така че към шокиращото съдържание на филма се прибавя и изненадващият арт в езика на кинодокументалистиката.

 

Поводът за създаването на филм за Свобода Бъчварова – известна фигура в българската култура като писател, сценарист, журналист, редактор и художествен ръководител на творчески колектив "Хемус" към Студия "Бояна", която вече повече от десетилетие живее при дъщеря си в Бразилия, всъщност, е много личен. Кинодраматургът Владимир Ганев, емигрирал пък през 80-те години в Канада, пише сценария, воден от чувство на признателност и обич към, както всички я наричахме - Бодка, заради духовното обгрижване от нейна страна на млади кинематографисти като него във вече далечните 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век.

 

Режисьорът Росен Елезов и операторът Пламен Герасимов от поколението на прехода в киното ни (края на 80-те и 90-те години пак на онзи век) - очевидно виждат в сценария на Ганев не само филмово обяснение в любов към духовен учител, но и особена творческа провокация за създаване на "мислещ филм". От онези, които заорават дълбоко в човешката природа, в националното ни историческо битие, в колизиите на съвременността и даже на човечеството като цяло. С две думи - в проблемите на духа. И успяват да създадат тъкмо такъв "мислещ филм", който далеч надскача конкретната материя на предмета на разказа.

 

Подходът на творческия екип, без съмнение, е драстично смел. В документален филмов портрет, забележете!, на очакваното биографично портретуване е отреден един единствен кадър – първият, в който цялата енциклопедична информация за живота и творчеството на писателката, журналистката, редакторката и сценаристката Свобода Бъчварова се изтраква за минута на пишеща машина, удря се точката и листът се изважда, за да се остави за историята. Да – написаните от нея романи са в библиотеките. Сценариите й живеят във филмите. Направеното от Свобода Бъчварова е дало своите плодове в българското кино и в българското общество. В повечето други случаи документалният филмов портрет свършва тук.

 

Но "По особено жесток начин" амбициозно прескача зад този "край" и тръгва буквално музикално, под класическите звуци на Ансамбъла за народни песни и танци на Филип Кутев, на места в дует с латиноритми, да съизмерва:

 

Земята - с Небето.

Горноджумайската река Бистрица - с Януарската река, името на Рио де Жанейро в превод.

Скалистата гордост на нашите планини - с Корковаду или хълма с извисилата се в небето на Бразилия прочута статуя на Христос Спасителя.

Галената трева край Рилския манастир от времето на младостта - с прочувствената визия във филма "Между релсите" по сценарий на Свобода Бъчварова.

Четническата страст за свободата на Македония - с Испанската гражданска война.

Варна - с Брюксел.

Сталинистката гавра в Москва с най-големи академични умове на Русия, обявени за "врагове на народа" - с екзекуцията по особено жесток начин от Гестапо на Тодор Ангелов, бащата на Свобода Бъчварова, в белгийската крепост Бреендонк.

Комунистическата идея - с лъжата.

Българско дере на убити от комунистите - с българско дере на убити от фашистите.

Полицай бияч – с полицай спасител.

Вината на отделната личност - с вината на епохата.

Екстаза - с благодатта.

Свобода Бъчварова - с човешкото същество като такова, което откак свят светува стои пред избора – да припознае в себе си Духа или да се дехуманизира.

И… идеологическата кървавост на 20. век – с не по-малко идейната "талибанщината" от всякакъв вид, като обобщаващо понятие в моята представа за всевъзможните религиозни – и ислямистки, а и християнски, и други фанатизми на 21. век , макар това вече да остава зад кадър като генерално прозрение или послание за мислене от всички нас, днешните и утрешните зрители на този филм.

 

Повече от необикновено за документален филм. Но никой не може да оспори автентичността на който и да било елемент в него, макар и аскетично-желязната логика на включването на всеки елемент във филма да го подчинява главно на знаковата му същност, без непременно да робува на хронологичната буквалност на нещата. Може би тъкмо благодарение на тази безкомпромисна логика, диктувана от целта на авторите преди всичко да мислят на екрана, като провокират мислене и у реципиента, което значи визуализация на същност-понятие-знак, езикът на кинодокументалистиката разкрива своя неочаквано внушителен арт потенциал. Това обаче се оказва възможно главно по силата на персонална изповед и то – от най-трудно изговарящите се.

 

Всъщност, мисловният концентрат е зададен в уникалната изповед пред камерата на Свобода Бъчварова, която на брега отвъд океана в уж толкова далечната ни Бразилия събира в поразителна мисловна шепа природния, човешкия и исторически образ на света през 20. век - от Рилския манастир и уникалния български фолклор, през Европа на сталинизма, фашизма и войната, до Христос Спасителя над Рио де Жанейро. Тоест, в изповедта на човек, извървял в екстремни обстоятелства своя път от идеологическата отдаденост на лъжовната идея за комунизма, през морално платеното по жесток начин прозрение за неговата лъжовност, до вътрешен, безкраен и болезнен диалог-спор с най-обичания първи учител за доброто и злото – бащата.

 

Тодор Ангелов, бащата на Свобода Бъчварова, е четник за свободата на Македония, анархист, интербригадист в Испанската гражданска война, имигрант във Виена и Брюксел, член на белгийската комунистическа партия, активен участник в белгийската антифашистката съпротива като командир на Летящия батальон, екзекутиран от Гестапо на 30 ноември 1943 година и обявен за национален герой на Белгия. Любящ баща, вдъхнал на малката си дъщеря безмерна вяра в идеята, в революцията, в Москва.

 

Два са въпросите към него, които от десетилетия терзаят непрестанно съзнанието на Свобода Бъчварова: "Как е могъл татко да не стигне до истината?" И пределно страшният: "Татко, защо ме излъга?"

 

Документирането на екрана на невиждано съкровени в автентизма им въпроси разтърсва моралното съзнание със силата на природен катаклизъм. Отговор на тях не дава нито Небето, нито Земята, нито Бог. Този отговор е оставен на личното нравствено усилие на дъщерята. Така както крайната необходимост от поставянето буквално на същите въпроси към бащите по света и днес, заради новите безумни, варварски "идейни" сблъсъци на 21. век, също е въпрос единствено на индивидуално нравствено усилие за всеки от човешкия род.

 

"По особено жесток начин" асоциативно постига и това немаловажно внушение, извиращо, всъщност, тъкмо от неговото особено измерение на арт кинодокумент. Удивително философични са например във филма пейзажите от България до Бразилия, включително с драматичното обиграване на възможностите на черно-бялото и на цветното изображение. Пламен Герасимов ги е заснел с особен усет за вписването им в определена мисловна система. Те наистина носят мисъл в себе си. В ярък контраст с тях са изровените нечовешки документални кадри с малки деца от Втората световна война. Затова пейзажите са пропити с някакъв нетърпим укор към човешкия ни свят. Буквално крещят с първозданната си красота: Защо?! Бъдете хора!

 

В "По особено жесток начин" филмовата визия прекрасно диалогизира и с музиката във филма на композитора Константин Цеков. Видяното, почувстваното, изстраданото е изведено и в звуци като духовно познание.

 

Така драматургията, режисурата, камерата, музиката, откровението на Свобода Бъчварова взаимодействат на екрана в категоричен мисловен синхрон, който с мощна сила провокира съзнанието ни да проумява истините зад лъжовно привлекателни идеи, изневеряващи – по Кант - на звездното небе над нас и на нравствения закон вътре в нас, или на Духа, на Светия Дух, както с най-дълбока вяра го казва в кадър Свобода Бъчварова.

 


ЕДИН КРИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕД ЗА КИНОИЗКУСТВОТО

ОТ  СВЕТА МЕЖДУ ПОСТКОМУНИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА

 

"ГОРЯНИ"

ИЛИ КОГАТО ТВОРЧЕСКОТО ЕГО НАРОЧНО ЗАБРАВЯ ЗА СЕБЕ СИ

(Сп. "Кино")

 

КОГАТО БОЛКАТА СТАВА КИНО, ДУХОВНОТО ПОКАЗВА ЛИКА СИ

(В. "Култура")

 

"ПРИКЛЮЧЕНО ПО ДАВНОСТ"

ПОДПАЛВАНЕТО НА ПАРТИЙНИЯ ДОМ

(Сп. "Кино")

 

КНИГАТА НА ВЛАДИМИР ИГНАТОВСКИ "ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО"

КАТО НАСТОЛНО ЧЕТИВО ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЖАДНИТЕ

(Сп. "Кино")

 

вопъл от скамейката на екзекутора

(Сп. "Кино")

 

БРАВО ЗА "ЕМИГРАНТИ"

(В. "Култура")

 

естетическото безсрамие на алмодовар

атакува категорията на прекрасното

(Сп. "Демократически преглед")

 

предмодерно, модерно, постмодерно,

с пропастите между тях... варна'  2004

(Сп. "Кино")

 

"пътуване към Йерусалим" в жълто, синьо, зелено

(В. "Култура")

 

ДУХОВНО ПОЗНАНИЕ В ДОКУМЕНТ, В ОБРАЗ, В ЗВУК:

"ПО ОСОБЕНО ЖЕСТОК НАЧИН"

(Сп. "Кино")

 

"ние сме плод и жертва на културата си"

Интервю с проф. Ивайло знеполски

(Сп. "Демократически преглед")

 

 ЮЛИЙ СТОЯНОВ на 70

(В. "Култура")

 

ТВОЯТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ - НА МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ

(Сп. "Демократически преглед")

 

ВЪЗМОЖНАТА НЕВЪЗМОЖНА СВОБОДА 

"НАРОДЪТ СРЕЩУ ЛАРИ ФЛИНТ"

(Сп. "Филм")

 

ТОДОР АНДРЕЙКОВ - IN MEMORIAM

(Сп. "Демократически преглед")

 

АРТ ЕКСПЕРИМЕНТ, ПРЕОТКРИВАЩ СЪЩИНСКАТА ПРИРОДА

НА ФИЛМОВИЯ ЕЗИК ИЛИ ЗА ФИЛМА "ДЪЩЕРЯТА"

НА БЕРНХАРД КАММЕЛ

 

СОФИЯ КУЗЕВА-ЧЕРНЕВ

АКТРИСА, КОЯТО ЗАПОМНЯМЕ ЗАВИНАГИ

 

"МАСОВО ЧУДО"

(В. "Литературен фронт", 1981)

 

eXTReMe Tracker

Back to Bulgarian cinema