В. "ЛИТЕРАТУРЕН ФРОНТ"

(1981)

"МАСОВО ЧУДО"

Искра Димитрова, д-р на изкуствознанието © 

Малко преди финала на този филм зазвучават стихове. Странни стихове: за претоварени камиони и амортисьори, за кранове, сравнени със сан-бернарски песове и облегчени ресьори, за арматурата на охладителните кули – изнежени от разстоянието, за трогателните светулки – оксиженистките, и за слънцето – същински паяк, червен от изпитата кръв.

Стиховете са на Константин Павлов, сценарият също. Произнася ги главният герой на филма – кандидат студентът по кинорежисура Кирил Донев. Произнася ги с камера в ръка, от височината на недостроена конструкция в гигантски промишлен обект, монологично, драстично дълго и за най-смелите "превъплъщения" на киноспецификата.

Тук сякаш две стихии – поетическата и кинематографичната – влизат в единоборство, за да съизмерят силите си и с взаимна помощ да ни въведат в квинтесенцията на една необичайна за киното ни трактовка на работническата тематика.

Този епизод събира в едно необичайността и на тематично-проблемното ядро на филма, и на неговото стилистично решение. "Аз ли не мога да бъда нежен" – крещи Кирил, след като в тази стихотворна изповед преодолява поетически най-противоположната на поезията мъртва материя – на булдозерите и крановете, на стоманата и бетона, завладели до хоризонта от самолетен поглед земята на едно равно поле – за да открие и в този свят човешкото: нежността и красотата, колкото и да им е отказано мястото там.

Строителството и човекът, човешката емоция срещу могъществото на промишлената инвазия, във властта на тази инвазия, крехкостта на човешката душа, опитваща се да се съхрани или загиваща като стрък цвете под бетона по силата на един тотално действащ механизъм, обслужващ над-лични, безразлични към индивидуалния човек цели – това очертава тематичните и проблемни координати на филма.

Ще сбъркаме обаче, ако зад тях видим отрицание на научно-техническия прогрес. Болката е от друго – нима човек се ражда, за да бъде единствено средство или функция на производителността, нима само по производителността му трябва да се определя човешката стойност?

Авторският размисъл се движи в кръга на тези въпроси или по-точно, занимава се с резултатите от подобна подмяна на целта и средствата, проявила се в някои, може би, исторически неизбежни крайности на общественото ни развитие. И връхна точка в този размисъл е своеобразният бунт на Мето, един от работниците на обекта, взривил цистерните с амоняк, защото..: "Инженер Донев целува Софка." А каква му е Софка – питат го – никаква – ще отговори той, като зад тези два кратки въпроса и отговора се крие бездна от психологически, морални и човешки проблеми, в която няма кой друг да надникне, освен изкуството, нали поне то не може да подмени исконната си и вечна цел – човека в единствено число, и човека – днес, а не градивен материал за бъдещето…

"Масово чудо" – ярък дебют на Иван Павлов в игралното ни кино – е от онези явления в изкуството, които не могат да бъдат докрай разбрани извън естетическото им решение. Всеки опит да се погледне на жизнения материал в него едно към едно, без съзнание за художествената система, в която е организиран, неизбежно ще подведе към неверен прочит, към неправилно тълкуване на смисъла и патоса му.

Тук стилистиката е част от съдържанието – не само го изразява, но и го съдържа в себе си. Режисурата майсторски изгражда такава художествена условност, която борави с елементите на действителността едновременно и по неочакван начин, и през призмата на едно ярко оценъчно авторско отношение – предимно иронично-сатирично – към всеки един от тези елементи. Подобна категоричност на отношението неизбежно го прави едностранчиво, но тя се оказва естетически оправдана в името на онова художествено мислене, което търси подводните, все още неизвестни (а не всички) истини, скрити конфликти и стига до проблемни изводи.

Художествената условност тук е призвана да влезе в спор с привичните ни житейски и художествени представи, за да ни накара да видим вътрешните противоречия в дълбоко познатото, там, където инерцията на светоусещането ни отдавна е притъпила остротата на сетивата ни и на критичността ни.

Средствата, с които тази условност е постигната, са не само добре премислени, но и до голяма степен са новаторски за киното ни; черпен е опит и от някои съвременни търсения в другите изкуства, например, в театъра, в литературата.

Това особено се отнася до проведения в целия филм принцип на разрушаване на илюзията за автономно развитие на действието. Авторското вмешателство под формата на оценъчни акценти неприкрито заявява за себе си от екрана с помощта на новелистичната структура на разказа, подчертана от появата на надписи-подзаглавия като: "Делничен поглед, извършен в навечерието на празник", "Тройно несподелена любов", "Страданията на работника, който искаше да построи най-високия комин, който бе построен от друг", "Работим и се веселим", "Опит за портрет…".

Същата роля играе и директното обръщане на главния герой Кирил към зрителите в залата, и характеризирането на персонажите с помощта на специално подбрани специфични детайли от поведението им, и музиката на Божидар Петков, която никъде не е илюстративна, а с помощта на контрапункта осъществява смислов коментар на действието.

Всичко това спомага на екрана да се разиграе една игра между постигнатата в частностите пълна илюзия за жизнена автентичност и постоянно намесващото се в действието авторско присъствие, което не ни оставя нито за миг да забравим, че присъстваме на спектакъл, над който трябва и да се смеем, и да се замислим.

Навремето Брехт откри възможностите на "ефекта на отчуждението", воден от идеята зад индивидуалното да се открои дисхармонията на социалното. Тук като че ли някои от средствата, с които се постига този ефект, обслужват точно обратната идея: зад социалните жестове, зад видимите форми на социото да се открои дисхармонията в индивидуалното. В името на висшата цел на нашето общество – човека. За да осъзнаем истинския смисъл примерно на фразата: "Миналото тримесечие ти беше наша гордост, сега е друг"…

Сложността на художествената задача в този филм, както и убедителността на резултата ни дават основание изключително високо да оценим дебюта на Иван Павлов.

ЕДИН КРИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕД ЗА КИНОИЗКУСТВОТО

ОТ  СВЕТА МЕЖДУ ПОСТКОМУНИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА

"ГОРЯНИ"

ИЛИ КОГАТО ТВОРЧЕСКОТО ЕГО НАРОЧНО ЗАБРАВЯ ЗА СЕБЕ СИ

(Сп. "Кино")

Back to Bulgarian cinema