Книгата "ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО или хронотопът в ранната филмова теория" на Владимир Игнатовски

СПИСАНИЕ "КИНО"

(Брой 2 / 2009)

Книгата на Владимир Игнатовски

"ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО

или хронотопът в ранната филмова теория"

като настолно четиво за интелектуално жадните

Наскоро изгледах накуп филмите за дискусията "Лицето на младото българско кино", организирана от списание "Кино". Някои от тях буквално ме изненадаха с ново за мен наблюдение – че се е родило поколение, за което филмовият език вече е майчин, а не чужд език, който се усвоява и учи съзнателно, какъвто език беше филмовият за кинематографистите до вчера. Поколение, което от мига на проглеждането си явно се е оказало в ситуацията или в условията да започне да възприема света като неотделим от глобално атакуващия ни днес отвсякъде и от всякакви екрани негов аудиовизуален образ. Само че… употребата на всеки език – майчин или чужд – предполага и съзнание за мисловното съдържание, което човек се стреми да изрази с помощта на език, но това е друга тема…

Сега държа в ръцете си новата книга на Владо, с когото ме свързват житейски и професионални десетилетия. Неговата библиография, както подобава на професор и доктор на изкуствознанието, наистина не е малка – 8 книги дотук, с новата те вече са 9, а изглежда и следващата скоро ще бъде готова. И това са все книги, "бъркащи" в най-"дълбокото" на филмовата теория, на културологията, на масовите комуникации. Но и стъпващи върху големия му анализаторски опит на филмов критик през годините.

Това, че Владо особено цени знанието и че обича мисленето, го знам отдавна. Но че именно днес – в изсмукващия до дъно духовната ни енергия наш мъчителен преход – той като автор е способен да се себезатвори в градената хилядолетия кула на човешката мисъл, за да ни поднася от книга в книга ("Електронната Геновева", 2001; "Кой живее в електронната къща", 2005; "Картини от светлина. Теорията на нямото кино", 2007) особен концентрат от осмислено познание, някак не го допусках като възможно за когото и да било от кръга на лично познатите ми.

"Времепространството" на Владимир Игнатовски побира само на около двеста страници не история на хуманитаристиката, не история на културологията, не история на изкуствознанието или в частност на филмовата теория, а побира "драматургията" на развитието на знанието от античността до двадесет и първия ни век в тези сфери (и не само, но за това по-долу).

Това обяснява и впечатляващото изобилие в книгата на умни цитати от най-прочути в света мислители – философи, хуманитаристи, филмови теоретици. Разбира се, книгата има свой фокус – времепространството във филмовата теория, и то – ранната. Но в нея, за да бъде разбрано и описано това времепространство или този хронотоп, раждането, формулирането и животът на понятията в интелектуалния дискурс на различните епохи не са "преразказани", а се втъкават именно със своя цитатен автентизъм в логиката на авторовата мисъл.

Втъкават се в самостойното теоретично изследване от Владимир Игнатовски на постепенно, с развитието на техниката, заявилите себе си като основни за киното елементи, а именно: време, пространство, граници в хронотопа, знаци и общуване, преобразено пространство, плоско и обемно, особености на гледната точка на камерата, монтажно пространство, времето като четвърто измерение, художественото време и звукът като другото измерение.

Да се преразкаже накратко крайният смисъл на това изследване е буквално невъзможно. Всеки изкушен професионално от философията, от изкуствознанието или от кинотеорията при четенето на книгата веднага ще си даде сметка, че нейният автор му поднася в синтезиран вид всички онези интелектуални натрупвания от стотиците автори, които сам е чел с години.

И тук ще се върна към онова, с което започнах – езика на младите в киното. Мисля си, как точно те (но и не само те, а и всички професионалисти, пък и всички обичащи както киното, така и знанието зрители) би трябвало да проявят интелектуална жажда за съдържащото се между кориците на новата книга на Владимир Игнатовски "Времепространство или хронотопът в ранната филмова теория".

Нали най-присъщ на човека е стремежът да проумее кое какво е?

Защото, от една страна, в изкуството само тогава е възможно "надграждането" на даден език – пък бил той вече и "майчин", "надграждането" на дадено умение или на дадено въображение със себеизразяване и с общочовешки значим смисъл. И от друга – защото възприемането или общуването с изкуството също предполага разбиране кое какво е, кое какво значи.

И още нещо. Прочитайки новата книга на Владимир Игнатовски, осъзнах, че всъщност тя е своеобразен български принос в тъй наречената "трета култура”, идеята за която възниква сред американските интелектуалци в началото на 90-те години на 20. век. Тогава, през 1991, Джон Брокмън публикува есето си "Възникващата трета култура" и пак той през 1995 вече издава своята книга "Третата култура" в качеството си на основоположник на течението на "новите хуманисти".

За какво става дума? Ами, за преодоляване, по думите на Брокмън, на "прочутото разделение на Чарлз Сноу на мислещия свят на две култури – тази на литературните интелектуалци и тази на учените". Докато, пак според него, "основаното на наука мислене сред просвещаващите хуманитаристи сега е част от обществената култура… Хуманитаристиката и науките отново се свързват в една култура, третата култура."

И още един цитат от Брокмън, който има пряко отношение към "новия начин да се мисли за мисленето" във "Времепространството" на Владимир Игнатовски: "Можем само да се дивим например на арт критици, които не знаят нищо за визуалното възприятие; на литературни критици "социални структуралисти", незаинтересовани от човешките универсалии, документирани от антрополозите; на опонентите на генно модифицираните храни, добавките и пестицидните остатъци, които са невежи в генетиката и еволюционната биология."

Защото Игнатовски като теоретик сам прозира необходимостта от мостове между теорията на изкуството и науката – от физиката през космологията до психологията. Или най-малкото, прави решителна крачка към изкуствоведско или културологично мислене, основано на науката (science-based thinking) и на нейните открития. Той, разбира се (както и другите нови хуманисти), не си позволява да демонстрира самонадеяност в уж чуждата сфера на точните науки, но убедено и смело борави тъкмо с научна методология или с научна логика.

Можем само да съжаляваме, че заради езиковите бариери "Времепространството" на Владимир Игнатовски няма как да се прочете от представители на днешната колегия на "просвещаващите хуманитаристи" или на "третата култура" по света. Но пък ние, българите, можем, прочитайки неговата книга, да добием представа и да се приобщим към тази нова, трета култура.

КОГАТО БОЛКАТА СТАВА КИНО, ДУХОВНОТО ПОКАЗВА ЛИКА СИ - В. "КУЛТУРА"

СОФИЯ КУЗЕВА-ЧЕРНЕВ - АКТРИСА, КОЯТО ЗАПОМНЯМЕ ЗАВИНАГИ

"ПРИКЛЮЧЕНО ПО ДАВНОСТ" - ПОДПАЛВАНЕТО НА ПАРТИЙНИЯ ДОМ - СП. "КИНО"

"МАСОВО ЧУДО" - В. "ЛИТЕРАТУРЕН ФРОНТ", 1981

АРТ ЕКСПЕРИМЕНТ, ПРЕОТКРИВАЩ СЪЩИНСКАТА ПРИРОДА НА ФИЛМОВИЯ ЕЗИК ИЛИ ЗА ФИЛМА "ДЪЩЕРЯТА" НА БЕРНХАРД КАМЕЛ

вопъл от скамейката на екзекутора - сп. "КИНО"