In English

СПИСАНИЕ "КИНО"

(Брой 4 / 2009)

Подпалването на Партийния дом

"ПРИКЛЮЧЕНО ПО ДАВНОСТ"

Фактите. Свидетелствата. Участниците. Илюзиите. Манипулациите.

Истината?

Искра Димитрова, д-р на изкуствознанието © 

Не знам колко хора днес, особено от по-младите поколения, имат представа за могъщите възможности в природата на документалното кино да улавя и осмисля обществените процеси. Това кино отдавна изчезна от… изчезналите киносалони (мултиплексите са програмирани по принцип за entertainment, не толкова за художествено познание). Телевизиите пък се впуснаха в състезание на територията на същия този entertainment с всевъзможни риалитита, айдъли и брадъри, изтласквайки филмовия Документ, ако въобще се сетят за него, в по-негледаемите часови пояси.

Затова съм повече от убедена, че стига да имат възможност да видят новия, подчертавам, тричасов документален филм "Приключено по давност" на Малина Петрова, зрителите масово ще изпитат потресение от силата, значението, смисъла на Документа в този филм. На Документа за най-новата ни история, която все още е и наше настояще. На Документа за все несъстояващия се докрай наш обществен преход. На Документа, криещ в себе си възможните отговори за неговата мъчителност, за неговата неизбродимост и до днес – 20 години след 10 ноември 1989…

… Филмът е готов (сега е юни 2009), а кога и дали Българската национална телевизия ще реши да го излъчи, изпълнявайки обществената си функция, поне засега остава открит въпрос.

Да се върнем към филма, събрал огромен по обем документален видео запис на пожара в Партийния дом на Българската комунистическата партия на 26 срещу 27 август 1990, съдебното разследване за който бе приключено - „без съд и присъда” - по давност цели 15 години по-късно.

Но този зрелищен пожар залегна в темелите на прехода ни от тоталитарната комунистическа към демократичната система. За него историята може би ще отсъди, че като събитие именно то ни обрече на дълго и като че ли безизходно до момента пребиваване в посткомунизма, тоест, между тези две системи.

Малина Петрова е име не от вчера в българското кино особено с документалните си филми ("Тетевенска 24", "Фермата", "Пантеонът", "Виновни няма", "Сърцето умира последно", "Реката", "Балкански уроци по история" и др., ), въпреки че в творческата си биография има и два игрални филма ( „Пътешествието” и „Синът на Мария”). Нейният дълбок духовен порив към изтръгването с камера на истините за общественото ни живеене предопределя любовта й към кинодокументалистиката и неотменно я ангажира граждански. Затова през 2006 година като кинорежисьор тя стана първият лауреат на Наградата за развитие на демокрацията и гражданското общество „Паница”. Връчвайки й тази награда, Димитър Паница каза: „Малина Петрова е пример за поведение, което поставя най-високо общото благо”.

А какво общо има това благо с пожара, ще запита някой. Ами, има, ако сме в състояние да си дадем сметка, че общото ни благо е немислимо без участието на всички ни в обществените процеси, в които се формират представите ни за обществено добро и обществено зло, за човешките права и за социалните правила, за свободата и за нормите в желаното от нас справедливо общество. Тоест, благото ни е немислимо без истинско разбиране на обществените процеси.

Пожарът лумна в огненочервено срещу небесносиния воал, обгърнал цяла София месец-два преди това през 1990. Втурнали се бяхме да сменяме с радост системата, отричайки се от грешките на предишната. И изведнъж – пред очите на хилядите на площада и на милионите пред телевизионните екрани в страната - сред пламъците изплува образ на Насилие. На Насилие, сочено за най-голямата злина на онова, от което искахме да се отречем… Стъписване. Попарване с чувство за вина. Извисяващ се Призрак на страха…

Петнадесет години не стигнаха на съдебната ни система да се добере до подпалвачите при огромния обем документално заснет и друг материал, използван сега във филма. И следствието бе приключено по давност. В публичното пространство се размахаха само недоказани хипотези за отговорността на опозицията, която уж толерирала реваншизма и агресията в своите редици. И толкоз.

Голямата сполука във филма на Малина Петрова е подчертано умният подход към този момент от днешната ни история. Тя не тръгва да продължава прекратеното съдебно разследване. Не заема позицията на съдия, произнасящ непроизнесената досега от никого присъда за вината.

Тя насочва цялата си творческа енергия на кинодокументалист към извличане на смисъла от случилото се. За целта всички действащи тогава лица от целия политически спектър са поканени да изразят пред камерата своето тълкуване и отношение към събитието, включително чрез предварително запознаване с аргументите на опонентите. И образът на времето през преломната за страната ни 1990 възкръсва пред очите ни с невероятната сила на Документа. На документа за пожара, съпоставен с днешното му тълкуване от действащите тогава политически лица. Като тъкмо тази съпоставка на запечатаната на филмовата лента нощ на пожара и свидетелствата за нея почти 20 години по-късно ни кара да осъзнаем историчността на събитието, тоест, следствията или последиците от него до днешния ни ден.

Малина Петрова не предлага свои отговори на множеството по-конкретни фактически или политически въпроси, възникващи с хода на действието (и поддържащи огромния ни зрителски интерес цели три часа). Тя ни изправя пред Документа и сякаш ни казва:

Вие, зрителите, сте съдебните заседатели, които трябва да отсъдите, осмисляйки фактите и ролята на всеки един от историческите персонажи, които и до днес са на политическата ни сцена.

Вие, зрителите, сте в правото си да изтълкувате многото противоречиви свидетелства за събитието от гледна точка на всичко онова, което ни се случи през следващите 20 години.

А ако направите това, неизбежно ще стигнете до най-големите въпроси, пред които сме изправени като нация:

Станахме ли жертва на илюзии?

Успяхме ли да се предпазим от манипулации на отношението ни към обществените ни проблеми?

Не трябва ли, макар и късно, да проявим много по-голямо съзнателно усилие за разбиране на истината?

Призракът на страха, хвърлен от някого - не без цел! - в обществото ни през 1990, не предопредели ли националната ни съдба до днес? Страх ирационален. Но безотказно мобилизиращ в интерес на предишно статукво…

Казано с една дума – филмът "Приключено по давност" на Малина Петрова е уникална покана, отправена към цялата ни нация, да се опитаме да тръгнем към решаването на проблемите на националното битие от 20 години насам с оръжието на мисълта, на разума. А не на дирижирана задкулисно емоция…

Пътят минава само през истината…

ЕДИН КРИТИЧЕСКИ ВЪЗГЛЕД ЗА КИНОИЗКУСТВОТО

ОТ  СВЕТА МЕЖДУ ПОСТКОМУНИЗМА И ДЕМОКРАЦИЯТА

"ГОРЯНИ"

ИЛИ КОГАТО ТВОРЧЕСКОТО ЕГО НАРОЧНО ЗАБРАВЯ ЗА СЕБЕ СИ

(Сп. "Кино")

Back to Bulgarian cinema